Всичките дни

Провидението е решило да сложи в ръцете ви точно тази книга. Точно сега, в този момент, който знам от собствен опит, че няма да можете да забравите. Отворете страниците й внимателно. Не бързайте. Отпуснете мускулите на всеки предразсъдък. Вдигнете всяка бариера. Разрушете стените на всяка конвенция. Позволете и да проговори точно на вас. Да ви усети. Да ви даде думите си. Ако успеете, тя ще остане ваша завинаги. Има шепа хора на този свят, на които е връчена особена отговорност облечена в дрехите на рядка дарба. Отговорността да разкажат света в който съществуваме така, че да ни помогнат да открием собственото си място в него. Георги Томов е един от тези хора. Невъзможно е да устоите на героите му и зашеметяващо разнородните фабули, които обитават. Невъзможно е да не бъдете пленени от палитрата му. Невъзможно е да не се възхитите на въображението му. Невъзможно е да не бъдете разтърсени, разплакани, разсмяни и разтворени в собствените си мисли, при това в рамките на един и същи разказ. Едно от многото изумителни неща в този сборник на живота е завидната лекота с която авторът е намерил начин не само да проговори чрез героите си, но и да позволи на тях да проговорят чрез него. Между тези корици, ще откриете нещо много, много ценно...и то не само на нашия литературен небосклон. Да, така е - в ръцете си държите особена книга. Точно по този начин, по който аз я държах за пръв път в една дълга, зимна нощ. И когато на сутринта полузамаян погълнах последната дума си дадох сметка, че не аз съм разтворил страниците, а тя моите...И ще продължава да ме чете до края на дните ми...Всичките дни.