Щастливият принц

Има един Уайлд, който е премного естет, паун, горделива птица. Но една значителна част от неговото творчество няма нищо общо с владетеля на салоните, надменния свят на алтруизма. Него виждаме преобразен в приказките. Тук той е мекосърдечен и добър. Сякаш нищо не е останало от разглезения син на лондонското общество. Просто станало е някакво чудо.

Егоистичният великан се е преобразил, звездното дете се е освободило от своята надменна и студена красота. Затова ние винаги ще обичаме великодушното му сърце от приказките, хапливия му ум в драматургията, изповедността му в последните работи.

Оскар Уайлд (1854-1900) е роден в Дъблин. Завършва със златен медал тамошния колеж, а после четири години учи в Оксфорд. Литературната му кариера е бляскава, а личният живот - скандален. Спечелва цяло състояние, което лесно прахосва. Умира в бедност, изоставен от всички. Написва два сборника с приказки: "Щастливия принц и други истории" (1888) и "Къщата с наровете" (1891).
Приказките на Уайлд, според един негов биограф, са като "малки скулптури от слонова кост, украсени със злато и скъпоценни камъни".

Съдържание:
Оскар Уайлд
Щастливият принц
Славеят и розата
Себелюбивият великан
Преданият приятел
Забележителната ракета
Младият крал
Рожденият ден на инфантата
Рибарят и неговата душа
Звездното дете