Да се смея, като умра

"Умни са тези хора. Приемат безделието от Изтока, удобния живот на Запада; заникъде не бързат, защото бърза самият живот; не се интересуват какво им носи утрешният ден, ще дойде каквото им е отредено, защото почти нищо не зависи от тях; заедно са само в нещастията, затова не обичат да бъдат често заедно; на малцина вярват и все пак най-лесно е да ги излъжеш с добра дума; не приличат на храбреци, но най-трудно е да ги уплаши с някаква закана... Странен свят - одумва те, а те обича; целува те по бузата, а те мрази; подиграва се с благородните постъпки, а ги помни поколения наред... Лоши, добри, кротки, груби, инертни, буйни, открити, потайни - те са всичко това и всичко между това." - Меша Селимович

Тези думи на един от най-големите босненски писатели Меша Селимович прекрасно описват неговия народ. Босна и босненци - близки, но далечни, познати, а непознати, загадъчни и тайнствени. В тази смесица, вплитаща в себе си мистерията Босна и босненци, допълнена от последната атастрофа на тази земя и тези хора, по неповторим начин ни въвлича една талантлива, красива и харизматична босненка - ярка представителка на новата босненско-херцеговинска литература Фадила Нура Хавер.