Лотарията

Пътниците, които се качват на Малкълм, за да се отдадат на удоволствието от трансокеанския круиз (печалба от Лотарията), попадат в мистерия, която прилича и на алегория, и на колосален абсурд. Илюзията за подстъп към предишен живот, естествена по време на пътешествие, подтиква тази група мъже и жени да се впуснат в разплитане на загадката и да се опознаят взаимно. И го правят с ентусиазма, присъщ на играта, със свободата и риска, които само Кортасар може да предостави на героите си. Един незабравим роман.


Хулио Кортасар (1914-1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на XX в. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. Там учи и започва да работи първо като учител, а после като университетски преподавател и преводач. Там започва да пише. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж и приема френско гражданство. Ненадминат майстор на късия разказ: „Бестиарий" (1951), „Край на играта" (1956) (по разказа „Лигите на дявола" Антониони снима филма си „Фотоувеличение"), „Истории за кронопи и фами" (1962) и др. Автор на романите „Игра на дама" (1963) - един от програмните романи на XX в., „62: Модел за сглобяване" (1968), „Книга на Мануел" (1973), поет. Известен и с преводите си на испански на Дефо, Юрсенар и По. „Лотарията" (1960) е първият му роман, чудесна прелюдия към „Игра на дама".