Песента на глухарчетата

Понякога възрастните си мислят, че разбират децата и знаят кое ги мъчи. Понякога подхождат към тях някак самонадеяно, сигурни в точната си преценка на чувствата им.

Дванайсетгодишната Герд изгубва любимия си баща по време на морска буря. Нито майка й, нито сестра й, нито баба й осъзнават колко тежко преживява смъртта му, защото Герд видимо не пада духом и избягва да показва мъката си. Вместо това се кара със съучениците си, нагрубява ги, дори ги удря. Съчувствието на околните е запазено за по-голямата й сестра Сив, оцеляла след трагичният инцидент, и Герд е принудена да се справя сама с неверните приятелки, с презрението на околните, с хорската студенина. Онези обаче, които успеят да надникнат зад суровата обвивка на малката мъжкарана, ще видят крехката, чиста душа.

Трогателен роман за приятелството, за коварството и за неосъществените мечти.

Хилде Хагерюп (р. 1976) е дъщеря на известния норвежки писател Клаус Хагерюп и внучка на поетесата Ингер Хагерюп. Израства във Фредрикста, на седемнайсет отива да учи в Уелс, а после изучава история на Третия свят в Лондон. Още от малка Хилде се увлича по писането и издава първия си разказ едва четиринайсетгодишна. Закърмена с вкус към художествената литература, тя предпочита да пише за деца и юноши. Младата авторка дебютира през 1998 година с романа „Късчета от вълни“, където разказва историята за приятелството между две момичета, което за кратко прераства във взаимна ненавист. За изключителния й роман Министерството на културата на Норвегия присъжда на Хилде ежегодната си награда за дебютиращ автор на детско-юношеска литература.
Хилде Хагерюп се вълнува силно от отношенията между подрастващите, от техните интереси, проблеми, терзания. Като истинска представителка на традиционно наситената с психологическо проникновение скандинавска детска литература тя ни потапя в богатия свят на все още детските души. Не ни спестява нито разочарованието от близките, нито болката от жестокостта на околните, неизменни спътници на човека през целия му живот. А героите й ни стават толкова близки и мили, че разпознаваме в тях не само свои съученици, приятели, роднини, а и самите себе си. Норвежката писателка описва живота на децата и юношите такъв, какъвто е – изпълнен с въпроси, неясноти, а често и със затаено страдание, чийто външен израз става агресивността.