Лятото на 1913 г.

И така сто години след безмилостното разорение ние не забравяме, но не отмъщаваме!

Не забравяме отнетата ни Тракия - мила, непрежалима родна земя на деди и прадеди - но не отмъщаваме, не сме заграбили нито педя чужда територия.

Не забравяме поруганите сто и двадесет стародавни църкви, белокаменните единадесет манастира, сто тридесет и шестте осветени параклиса - но не отмъщаваме, не сме сринали нито една джамия, нито една синагога, нито един нехристиянски храм.

Не забравяме съсипаните двеста и единадесет начални училища, двете мъжки и една девическа гимназия - но не отмъщаваме, отворили сме нашето начално, средно, висше и академично образование за всички граждани на нашата държава и на света.

Не забравяме, че в Тракия ние, тракийците, нямахме армия и полиция, но имахме достолепните двеста двадесет и шест свещеници и триста тридесет и три учителя - но не отмъщаваме за тяхното мъченичество.

Не забравяме, че Тракия бе освободена с победите на Балканската война и на Руско-турската война, и бе поробена отново с политичиески договори и съглашения - но не отмъщаваме за чутовната несправедливост! - Никола Инджов