Туран - от скитите и хуните до тюрките и българите

Стоян Динков е български геополитик, писател и художник, син на поета Иван Динков. Той е автор на прозаични, поетични и исторически книги, а също така съучредител на Клуба на младия български писател (2003 г.) и съучредител на Центъра за стратегии и анализи (2008 г.) Председател е на партия "Зелена България" в периода 2007-2008 година, председател на Политическия съвет на "Зелена партия - Българските зелени" през 2008-2009 г. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Туран е не само географски район, нито единствено исторически, а преди всичко е сакрално пространство, преизпълнено с история и динамика, чиито народи, от които са произлезли българите, са били едни от основните творци на цивилизацията.

Кои са българите и откъде идват? Защо днес населяват различни географски райони, отдалечени един от друг? Тюрки ли са или иранци? Или други? Защо някои изследователи упорито отделят историята на дунавските българи от тази на волжките?

Нима една незначителна миграция от Балх в западна посока е възможно да съхрани тези хора, да ги наречем балкари или балхари, през целия им многовековен път от Бактрия до степите на Източна Европа сред исторически пластове и динамични епохи, а после някои съвременни изследователи да ги извадят, сакаш с пинсети, от многобройните племенни тюркоезични групировки от Причерноморието и да ги пренесат в "чист вид" на Балканите, обявявайки ги за българи, като междувременно "забраняват" като с магическа пръчка, управляваща времевите процеси, тюркоезичните булгари да се появят тук?

Как тази миграция от Балх, наречена Балх-гури, т.е. общините от Балх, изведнъж се превърна в единствените "балкански" българи? Как Balkh-gurs /общините от Балх/ на Вунд /или Вананд, заселили се в едноименната област на Армения, от която всъщност идва и името на този "недоизяснен балхарец"/ се оказаха именно българите, дошли векове по-късно на Балканите и основали Дунавска България? Та нали точно те се превръщат в "Балх-ожупи" едва след заселването си в тези земи, добивайки статут на общински групировки в очите на "местните". В едни източници тази миграция е през 45 г., според други - през III, дори IV век.