Аз искам да те помня все така: Любовта на поета в стихове и писма

Луксозното издание събира любовните шедьоври на Димчо Дебелянов – вечни стихове и неизвестни писма, адресирани до жените, които е обичал и които са вдъхновили неувяхващите му творби. Някои от тях се публикуват за пръв път.

„Този младеж ще надмине всички ни” - това са думите, които ослепелият след опита си за самоубийство Яворов казва за Димчо Дебелянов. И категорично вярва в тях, чувайки поетичните шедьоври на по-младия си колега по перо, без да знае, че той е обречен да умре млад. В София Димчо води бохемски живот с оскъдни средства, от които винаги е готов да се лиши, давайки ги на уличен просяк или плащайки сметките на „другарите” си в кръчмата. Междувременно създава класически образци на българската поезия, вдъхновени от жените, омагьосали романтичната му природа. Но и неговите любови, като Яворовите, са обречени (Иванка Дерменджийска се колебае да го последва, Елена Петрунова е убита, Мария Василева умира от туберкулоза). Това са жени, които споделят неговите мечти, има и актриса (Маня Цачева), която прави световна кариера в киното.

Надникнете в тези романтични истории, за да преоткриете човека и поета Димчо Дебелянов и да прочетете с нов поглед неувяхващите му шедьоври. Докоснете се до вечната им магия и красота. Някои от материалите се публикуват за пръв път в тази книга.

Изданието включва архивни снимки на героите в тези истории, а стиховете на поета са илюстрирани с великолепните картини на Ралица Денчева от серията й „Българските мадони”.

Аз искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила.

(„Аз искам да те помня все така”)

На утрото є светлите цветя

не бяха вечерна тъга познали

и с тях окитена вървеше тя

да буди радост в чуждите печали;

в очите є на буйните възторзи

разискряха се златен рой звезди

и търсеха милувка двете рози,

напъпили връз нейните гърди.

(„Отмината”)

И ето, погребал

в тъга непобедна

надежди и младост

в безрадостен склеп –

аз гасна, аз гасна

с утеха последна –

на спомена в здрача

и плача за теб.