Траките и виното

Тази книга търси отговор на въпросите, свързани с виното и с пиенето, както и на миторитуалните измерения на напитката, пира и съдовете за пиене в Тракия. Отговори, които са все още покрити с предразсъдъци, напластявани, както се вижда, повече от две и половина хилядолетия.

От дълбока древност отношението към виното е било като към сакрална напитка. Първоначално то се пиело единствено в ритуални ситуации, които изисквали или предполагали приобщаване към божеството. Тази маркираност на виното произтича от няколко фактора. Преди всичко то притежава свойството да променя състоянието на човешката "душа", което се възприема от архаичните хора като божествена намеса. Затова те смятат, че виното е самият бог, който влиза в човека и заема мястото на "излязлата" душа. След това, самият дълъг и сложен технологичен процес на производството прави от виното знак на "култура", т.е. на тотално и радикално променена "природа". Древните гърци наричали виното "течната храна на Дионис" и по този начин го съпоставяли точно в общото им качество на суперкултурен знак с "твърдата храна" на Деметра, т.е. със зърното. Но в древна Гърция зърното, хлябът е белег за самото превръщане на предчовека в човек, защото той, за разлика от животното, се храни с плодовете на своя труд.