Очите на Сталин

Криминален роман, в който възкръсва духът на Реймънд Чандлър - с виртуозния сюжет, изключително богатия език, убийствената ирония и пъстротата на сленга и жаргона.

Съпрузите Лайла и Рони Улсен са частни детективи, занимаващи се с лов на неверни съпрузи. Между пиянски запои и лични трагедии те изкарват хляба си, ровейки се из кирливите ризи на „порядъчните граждани”. Но една съдбовна сутрин са разтърсени от вестта, че техният приятел Бернард Линдквист – журналист и писател, е намерен мъртъв в леденостудените води на пристанището в Хамбург. Лайла претърсва дома на Бернард и открива папка с надпис „Очите на Сталин”, в която има един-единствен лист с ключови думи и колона с имена. Съпрузите не могат просто да стоят със скръстени ръце и да чакат официалното разследване да даде някога резултат. Още повече, че бащата на Бернард е намерен с разсечена глава. Преди смъртта си той е получил от сина си картичка с текст: „Очите на Сталин все още не виждат”. Явно приятелят им е бил по следите на нещо голямо. А още по-явно е, че този път съпрузите си имат работа с други тип престъпници от тези, с които обикновено общуват. Защото за тези човешкият живот не струва нищо.

Лайла и Рони отпрашват за Хамбург, където ги очакват още един труп, недоверчиви ченгета, настръхнали охранители и професионалисти от тайните служби. А навсякъде, където тайнствените думи ОЧИТЕ НА СТАЛИН се появят, предизвикват насилие и мигновена смърт...

Ингвар Амбьорнсен е един от най-значимите и най-продавани норвежки писатели с общ тираж на книгите си над 1 млн. екз. само в родината си. Носител е на 11 литературни награди, а книгите му са преведени в много страни.

Роден е на 20 май 1956 г. в Ларвик, Норвегия. Сега живее със съпругата си в Хамбург. Любим автор е на много млади хора по света.

Героите му са хора, които са изпаднали от обществото или сами са направили този избор в знак на протест. Героите му често се движат в среда, в която насилието и убийствата са ежедневие. Така Амбьорнсен се превръща в признат майстор на криминалния жанр. Заради способността му да се солидаризира със средата, която описва, и заради заплетените сюжети и изключително богатия му език, зареден с ирония и изпъстрен със сленг и жаргон, го сравняват с Реймънд Чандлър...