Истинската история на Бандата на Кели

За преследвачите си Нед Кели не е нищо повече от един чудовищен престъпник, крадец и убиец. Ала за неговите поддръжници – най-бедните слоеве на обществото – този беглец от закона е герой, дръзнал да се изправи срещу тираните. Майка му, занимаваща се предимно с контрабандно варене на уиски, го дава да чиракува при известен конекрадец (и неин любовник). За пръв път Нед попада в затвора едва на петнайсет години, а когато става на двайсет и шест, вече е най-издирваният от властите жител на непокорната провинция Виктория, като плячкосва с бандата си цели градове и напълно отрича закона.

Самият Нед Кели разказва за себе си, изпъстряйки повествованието с полуграмотно написани, но вълшебно ярки и стряскащо истински описания на укриването си от полицията и вълнуващите си приключения.
Класическа приказка за един бунтовник с кауза, един истински, но и малко недодялан Робин Худ, претворена от един от големите романисти на нашето време.

Посрещнете този изключителен роман, спечелил на автора втора награда “Букър”. Изящна стилизация под формата на тайни мемоари на легендарния бандит на XIX век Нед Кели. Това не е просто роман, а “глътка свеж въздух” за всеки ценител на добрата литература и заплетения сюжет.

Нед Кели е австралийският Робин Худ – преследван от закона, но защитаващ бедните и онеправданите. Историята му многократно е оживявала на екрана, но Питър Кери я превръща в грандиозна трагедия, съизмерима с античните. Само че ако мъката на Хекуба не трогва всеки, Кери ще те накара да съпреживяваш съдбата на Нед Кели, сякаш е твой брат. Дори комисията, която отсъжда на романа престижната награда “Букър”, обяснява своя избор така: “Най-сетне ние разбираме какъв е бил Нед Кели в действителност”. Ето как мастилото се превръща в кръв.

Ако не знаеш, че Питър Кери е австралиец (макар и сега да живее в Ню Йорк), може да си помислиш, че той е писател от американския Юг – като Фокнър. Същото пресъздаване на света само чрез речта на героите, същото желание за експериментиране с художествената форма...

Романът на Кери е написан под формата на записки на самия Нед Кели, който ги пише за дъщеря си по време на своето скиталчество и в навечерието на своята смърт. Кели не пише ясно и книжовно, не използва препинателни знаци, но градусът на съпреживяването на света и другите е такъв, че оставаш с впечатлението, че е гениален поет, който случайно е станал разбойник. Такава е силата на записките му, че те ще станат Библия за неговия предател. Тук недостатъчната образованост на Кели поражда много по-мощен отклик от цялата канонична литература. Словото е плът. Трите равноправни пластове в текста са автентичност, сила на духа и знание. Всичко е предадено посредством телесни образи. Макар да е повече страстно и кърваво, повествованието на Кери е и интимно, и сантиментално. Нед Кели е мъж с нежно сърце. Такъв, за който няма нищо по-ценно от спокойствието на детето му. Записките му свидетелстват за огромна мъжка доброта. И тази доброта е неговата уязвимост в света на несправедливите закони.