Записки по революцията. В България и другаде

Анотация:

Времената винаги са революционни. Революцията е като пожар, постоянно тлеещ точно под повърхността на земята. През повечето време не се вижда. От време на време изригва на повърхността и оформя революционни изблици. А понякога изригва на много места наведнъж, които се свързват помежду си и оформят помитащ революционен смерч. После всичко угасва – но само на повърхността. Революцията си продължава отдолу до следващото изригване.

Започнах тази книга през 2013 година – почти четвърт век след края на комунистическия режим на Тодор Живков и след седем години пълноправно членство на България в ЕС. Докато пишех, потейки се в летните жеги, в София бушуваше протестът срещу назначаването на олигарха Пеевски за шеф на контраразузнаването в марионетното правителство на Пламен Орешарски.

Моята лична революция обаче започна през 1962 година. В този том „записките” ми завършват през 1989-а.

За автора:

Евгений Дайнов е български политолог, професор в НБУ. Роден е на 11 май 1958 г. в град Пловдив, по-късно живее в София. Баща му е бил „рабкор“ - кореспондент на в. „Работническо дело“ - в Лондон.

Средното си образование получава във Форест Хил Скуул в Лондон. Започва обучението си в Оксфорд през 1976 г., а по-късно получава бакалавърска степен от колежа „Корпус Кристи“ на Оксфордския университет, както и магистърска степен по модерна история (1984) отново там. Преподава известно време в Оксфорд, бил е асистент в Софийския университет. Става докторат по съвременна история през 1985. Работил е в ИИБКП. Главен редактор е на списание „The Insider“ от 1993 и директор на Центъра за социални практики в София. Става доцент през 1999 год. и професор по политически науки в НБУ през 2002.

Членувал е в движение Екогласност.

Любимото му село е Миндя, Област Велико Търново - където и живее. Голям почитател е на рок-музиката. Разведен е със съпругата си, с която имат син.