Похищението на България

Анотация:

"Откакто свят светува, властта сочи себе си за произлизаща от свещени източници. Това обаче никак не е вярно. Властта може да бъде не по-малко варварска от безвластието. И когато това се случи, никаква дисциплина, ред и „деполитизация” не могат да отменят, нито да абортират бременността на времето и онова, което ще се роди от него.

И то ще бъде татуирано върху челото на тая окаяна страна."

Ани Илков

За автора:

Ани Илков е български поет и литератор роден на 11 януари 1957 г. в Ружинци, Видинско. Ани Илков учи в английската гимназия във Видин.

Завършва „Българска филология“ в Софийския университет „Климент Охридски“, където по-късно - след около година работа в металургичния комбинат в Кремиковци - става преподавател по възрожденска, а после и по българска литература от първата половина на 20 век. Бил е гостуващ лектор във Великобритания (1997-1999) и Индия (2006-2007).

Автор на стихосбирките: "Любов към природата" (1989; 2004), "Поля и мостове" (1990), "Любовници" (1991), "Изворът на грознохубавите" (1994), "Етимологики" (1996), "Зверовете на Август" (1999) и "Мала Азия на душата" (2004). В известен смисъл неговото творчество бележи прехода към постмодернизма в българската литература, или поне поезия.

За кратко е заместник главен редактор на в-к „Литературен форум“. Един от основателите на „Литературен вестник“.

От възникването на седмичника „Седем“ през 2004 г. до заминаването си за Индия е колумнист на изданието (страници 4-5, рубрика „Защо се случи“).

Женен, с една дъщеря.