Свободата на словото и нейните граници

Свободата на словото винаги е плашела властта. Още Наполеон Бонапарт казва: “Страхувам се повече от вестниците, отколкото от хиляди щитове”.

Историческият преглед на медийното законодателство, направен в книгата за периода 1865–2009 г., показва, че все още се създават закони, бранещи властта от обществото, а не, както би било редно – обществото от властта.
Световната финансова криза и влошеното качество на традиционните медии засилват започналият процес на преориентиране на публичния интерес към онлайн журналистиката.

Процъфтяват хоризонталните социални платформи, където всеки има своя нецензуриран глас онлайн. Тази нова форма на свобода на словото още повече плаши властта, защото е призрачна, анонимна и жестоко разобличителна. Такова е словото на журналистите, твърдо решили да (ин)формират обществото съвестно и отговорно, за да го направят по-добро.

Тези журналисти са като птиците – летят високо, любопитни са да видят повече и са приели за себе си истината, че като птиците – умират сами. Тази книга е призив към обществото – да не позволи да заглъхнат техните гласове, да бъдат пречупени техните талантливи пера, да се научим да заплащаме цената на свободата, която е винаги на едно поколение от изчезване.