Пространство и политика: Атиловите империи- триумф и срив

Идеята да се публикува второ и допълнено издание на „Атиловите империи – триумф и срив“ възникна на фона на серията от избори за Народно събрание и в контекста на
задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г.
Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се „завъртяха“ неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на „архаичните“ сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера.
България отново е на граничната зона върху спиралата от това завъртане.
Нивата на националната политическа култура на публиката и елита бързо
сменят своето място в обществения живот. За страничния наблюдател това се възприема като хаос. Но един по-задълбочен поглед може да види, че към естественото развитие на обществото се извършва поредното адаптиране на утвърдени схеми и актьори. В този контекст от всички партийни етажи и офиси се въздейства върху очакванията на българина към управляващите. В крайна сметка за пореден път една срещу друга се изправят двете тенденции за развитието на нашето общество – либералната и консервативната.

По тази причина в настоящото издание на „Атиловите империи“ авторът
включва част от своите спомени от 2001 г. Годината, в която на основата на неговото есе „Консервативната революция“ е сътворен в съавторство с проф. Симеон Янев и проф. Никола Алтънков един уникален текст, наречен
„Консервативен манифест“(стр. 138). В онези години това послание към тогавашните и бъдещи политици не влиза в обръщение.
След серията от вътрешни и външни политически кризи, очертаващи се
като хронични, този манифест може да послужи за отправна точка и критерий,
по който да бъдат оразмерявани нивата на амбиции, а също измервани и оценявани резултатите от действията на политическите оператори.
Гледната точка на арх. Христо Генчев винаги е била: „Това добре ли е за България?“
Този своеобразен принцип смущава подвластните на небългарски идеологически матрици възприематели, защото архаичните (имперски) модели не търпят утвърждаването на идентичност. В битов план принципът беше импулсивно обговорен от една бесарабска българка: „Щом си българофил, значи си русофоб!“

Второто и допълнено издание на „Атиловите империи“ отново е актуално, поради неотслабващата агресивност към нашата идентичност от страна на Русия. Агресивност, даваща жизнени сили на ирационална емоционалност спрямо действията на Русия в част от българското общество и в българското политическо пространство. Чрез тази емоционалност се правят опити, а и реално се променя рационалният прочит на българския интерес. България и идеята за българска държавност не само се ерозира, а се поставя в системен риск от разпад.
„Вместо равномерно и интровертно развитие: настъпателен патос и възторзи, последвани от унило бягство и посипване на главите с пепел. Ако това бъде наново допуснато да стане в България, българите ще станем пак спътници на Хаоса.“
Арх. Христо Генчев препотвърждава прочита си за генезиса на взаимоотношенията между Русия и Запада (НАТО с партньорството на Швеция и Финландия, ЕС с партньорството на Норвегия и Швейцария). Дефинира фундаменталните различия в организирането на обществата и усвояването на пространствата. Различия, по същество критерии, за формирането и осъществяването на българската политика и за начина, по който искаме рационално да организираме развитието си.
Погледнато през тази призма, битката за превес на рационалното спрямо
идеологизираното (ирационалното) в българското пространство неумолимо
формира поведението на основните политически оператори, които се разкъсват между братската емоционалност към силите на архаичността, а може би и на зависимостта от тях, и естествения стремеж на Човека към ценностите на Свободата (на инициативата) и Равенството (пред закона).
Нагледно е представена (вж. схемата стр. 127) необходимостта от дълбоко
преосмисляне на процесите и механизмите за формиране на националната политика. Ключов компонент е реконструирането на системата за сигурност и отбрана и изграждането на способности, адекватни на предизвикателствата, рисковете и заплахите за настоящето и бъдещето. Членството на България в НАТО и ЕС е само предпоставката. Защото, както прогнозира авторът, слабостта на България е твърде вероятно да бъде използвана за предизвикване на Големия конфликт между Русия и Запада.
Как да предотвратим тази опасност? Отговорът е: формиране, извън наслоените идеологически матрици, на нова консервативна политическа култура, възпроизвеждаща устойчиво за обществото ни развитие.