Възход и падение на Великите сили

„Почти всичко, нужно на една страна за издигането й до най-високите върхове на благополучието от бездната на варварството, е мир, ниски данъци и справедливо упражняване на правосъдието.“
Ерик Джоунс
Класическият труд на Пол Кенеди „Възход и падение на Великите сили“ остава все така еталон в амбициозната задача да се опише формирането на съвременния свят. Основната цел е да се намери обяснение за причините, довеждали до възхода и падението на могъщите държави и империи, за връзките между тях в продължение на пет столетия – от създаването на „новите монархии“ в Западна Европа до началото на трансатлантическите глобални системи от държави.
Естествено, в книгата се говори много за войни, най-вече за мащабните и продължителните, които са били водени от съюзи на могъщи сили и са оставили дълбок отпечатък върху световния ред. Но това не е просто книга по военна история. Тук се разглеждат и глобалните промени в икономическото равновесие, настъпили след 1500 г., макар че този труд не е и история на икономиката. Вниманието на автора е насочено най-вече към взаимната обвързаност на икономиката и военната стратегия, защото всяка водеща държава в международната система се стреми да увеличи богатствата и влиянието си, за да стане (или да остане) не само богата, но и силна.

„Колкото и грубо да звучи, трябва да признаем, че за постигането на военна мощ е потребно богатство, а тя, от друга страна, е нужна за придобиване на богатството и за запазването му. Пренасочването на голяма част от ресурсите на една държава от създаването на блага към развитието на военната промишленост води до отслабване на финансовата сила на нацията в дългосрочен план. В същото време, ако една държава постигне стратегическо свръхразширение, като завладее обширни територии, водейки изтощителни войни, тя поема риска очакваните облаги да се окажат по-незначителни от цената, заплатена за придобиването им. Този въпрос е особено важен, когато икономиката на страната е в относителен упадък. Историята на възхода и по-късно падението на водещите държави в системата на Великите сили след напредъка на Западна Европа през XVI в. – държави като Испания, Холандия, Франция, Британската империя, а в наши дни и Съединените щати, показва, че те координират в дългосрочен план възможностите на икономиката си, от една страна, и военното производство – от друга.“